Сиянието на нейните очи напомня първите звезди, които проблясват в зимната нощ, а венецът от цветя на главата ѝ носи духа на пролетта, затворен в обятията на зимата. Тя е като самодива, слязла от горските сенки, за да стане част от ритуалния танц на Сурва – мястото, където древните магии и земните традиции се срещат.

В нейната осанка се преплитат загадъчната сила на природата и човешката вяра в доброто. Украсена с традиционната носия, тя е мост между миналото и настоящето – образ, който носи в себе си звука на хлопките, мистерията на нощните огньове и шепота на самодивските лесове.

Тя не просто участва в ритуала – тя е въплъщение на духа на Сурва, онази магична сила, която прогонва злото и възвестява надеждата. Самодивският ѝ блян пленява всички – спомен за красота, която е едновременно от този свят и отвъд него.